Речник с ключовите думи
Речникът – всички термини от АЦУ на едно място. От всяка тема ключовите ѝ думи водят тук.
- Усилвател
- взима енергия от захранването и я подава на товара „във формата“ на слабия входен сигнал – като кран, който с малко завъртане управлява голям поток.
- Коефициент на усилване K
- колко пъти изходът е по-голям от входа: Ku = Uизх/Uвх; в децибели 20·lg Ku – при няколко стъпала се събират.
- Децибел (dB)
- логаритмична мярка за отношение: ×10 по напрежение = 20 dB, ×100 = 40 dB, ×2 ≈ 6 dB.
- Входно / изходно съпротивление
- Rвх – колко „тежък“ е усилвателят за източника; Rизх – колко пада изходът под товар. Заедно с Rи и Rт правят делители.
- Четириполюсник
- кутийка с два входни и два изходни извода – така се гледа на всеки усилвател отвън.
- Честотни и фазови изкривявания
- различните честоти се усилват различно (АЧХ не е права) или се отместват различно по фаза (ФЧХ).
- Ефект на Милер
- малкият капацитет база–колектор се „вижда“ от входа (1 + K) пъти по-голям – той реже високите честоти на стъпалото ОЕ.
- АЧХ и честотна лента
- усилването в зависимост от честотата; лентата е между fн и fв, където K пада с 3 dB.
- Нелинейни изкривявания (клирфактор)
- нови честоти (хармоници) в изхода; kh = √(U2² + U3² + …)/U1.
- Динамичен обхват
- D = Uвх.макс/Uвх.мин – между шума и насищането.
- Клас на работа
- каква част от периода провежда транзисторът: A – 360°, B – 180°, C – по-малко.
- КПД
- η = Pизх/Pзахр; клас A ≤ 25 %, B ≤ 78,5 %, D > 90 %.
- Биполярен транзистор
- три слоя (NPN или PNP): малкият ток на базата управлява β пъти по-голям ток на колектора.
- MOSFET
- полеви транзистор с изолиран гейт: напрежението гейт–сорс (над прага Uпраг) управлява тока на стока, а в гейта не тече ток.
- Работна точка
- токът и напреженията на транзистора без сигнал („в покой“) – около нея сигналът се люлее.
- Товарна права
- всички възможни (UКЕ, IК) при дадени Ucc и RК; работната точка е пресечната ѝ точка с характеристиката.
- h-параметри
- четири числа, които описват транзистора като четириполюсник при малък сигнал: h11 – входно съпротивление, h21 = β – усилване по ток, h22 – изходна проводимост, h12 – обратна връзка.
- Стръмност S (gm)
- колко mA колекторен ток дава 1 V промяна на входа: за биполярния S = IК/VT, за MOSFET S = k·(uГС − Uпраг).
- Дарлингтон
- два еднакви транзистора (NPN + NPN): емитерът на първия захранва базата на втория; β ≈ β1·β2, но двоен праг UБЕ (~1,3 V).
- Шиклаи (комплементарна двойка)
- NPN + PNP, които се държат като един NPN: β ≈ β1·β2, а прагът е като на един транзистор (~0,65 V).
- Схема общ емитер
- усилва ток и напрежение, обръща фазата на 180°.
- Отрицателна обратна връзка
- изходът се изважда от входа; K₀в = K/(1 + βK).
- Дълбочина на ООВ F
- F = 1 + βK – толкова пъти намалява K и се разширява лентата.
- Положителна обратна връзка
- изходът се връща във фаза и усилва сам себе си – лошо за усилвател (писука), нужно за генератор.
- Видове ООВ
- по това какво се взима от изхода (напрежение или ток) и как се подава на входа (последователно или паралелно); последователната вдига Rвх, по напрежение сваля Rизх.
- Разделителен кондензатор Cр
- свързва две стъпала: пропуска променливия сигнал, но спира постоянното напрежение, за да не се развали работната точка на следващото.
- Галванична и трансформаторна връзка
- директно (усилва и 0 Hz, но с дрейф на нулата) или през трансформатор (тесна лента, тежък, хваща магнитни смущения).
- ВЧ и НЧ корекция
- малки C и L, които повдигат краищата на АЧХ – напр. кондензатор успоредно на RЕ отслабва ООВ при високите честоти.
- Краен усилвател (КУСМ)
- „мускулът“ – дава мощност на товара (високоговорител 4–8 Ω, антена 50–75 Ω); тук най-важен е КПД.
- Преходни изкривявания
- „стъпалото“ на клас B: около нулата и двата транзистора са запушени (всеки иска ~0,6 V), сигналът се накъсва.
- Топлинен пробег
- транзисторът се загрява → тече повече ток → загрява се още → изгаря; затова диодите на отместването са на радиатора му.
- Bootstrap
- последователна ПОВ по захранване: кондензатор, който „повдига“ захранването на предкрайното стъпало, за да стигне изходът по-високо.
- Двутактно стъпало
- два комплементарни транзистора си делят полупериодите; клас AB маха „стъпалото“.
- Диференциален усилвател
- усилва разликата на двата входа, потиска еднаквото (синфазното) смущение.
- CMRR
- колко пъти диференциалният сигнал се усилва повече от синфазния: Kd/Ks – „колко добре не чува еднаквия шум“.
- Операционен усилвател
- готов усилвател в чип с два входа и огромно усилване; с ООВ: инвертиращ −R2/R1, неинвертиращ 1 + R2/R1.
- Виртуална маса
- при инвертиращия усилвател входът „−“ стои почти на 0 V, макар да не е свързан с масата – ООВ го държи там.
- Повторител
- неинвертиращ усилвател с K = 1: не усилва, но не товари източника („буфер“).
- GBW (усилване × лента)
- постоянно за даден ОУ: колкото по-голямо е усилването, толкова по-тясна е лентата; fв = GBW/K.
- Скорост на нарастване (slew rate)
- най-бързата промяна на изхода на ОУ, V/μs; големи бързи синусоиди стават триъгълници.
- Резонансен усилвател
- LC контур вместо R; лента f0/Q.
- LC кръг
- бобина и кондензатор: енергията се прелива между тях с честота f0 = 1/(2π√(LC)) – „люлката“ на радиото.
- Качествен фактор Q
- колко „чисто“ се люлее кръгът: лентата е f0/Q – по-голям Q = по-тясна, по-избирателна крива.
- Избирателност
- колко по-силно усилвателят усилва „своята“ станция от съседната, в dB.
- Умножител на честота
- нелинеен елемент (клас C) прави импулси, богати на хармоници, а кръгът на изхода избира n·f.
- Условия на Баркхаузен
- βK ≥ 1 и сумарна фаза 0 → схемата генерира.
- Мост на Вин
- f0 = 1/(2πRC), β = 1/3, нужно K = 3.
- Варикап / ГУН
- капацитет, управляван с напрежение → честота, управлявана с напрежение.
- Генератор
- усилвател, който „слуша“ собствения си изход: ПОВ с βK ≥ 1 и фаза 0 – мъничкият шум нараства до чисто трептене.
- Колпиц / Хартлей / Клап
- рецепти за LC генератор: два кондензатора / бобина с отвод / Колпиц с още един последователен кондензатор (по-стабилна честота).
- Кварцов резонатор
- огромен Q, честоти fs и fp; много стабилна честота (до 10⁻⁶).
- Честотен синтезатор (PLL)
- f2 = (N/M)·f1; ГУН се „заключва“ към кварц.
- АМ
- амплитудата следва сигнала; спектър f0 и f0 ± F.
- ЧМ, девиация, индекс
- честотата следва сигнала; m = Δfm/F.
- Интегратор / диференциатор
- C в ОВ – натрупва; C на входа – реагира на промяната.
- Аналогов умножител
- дава на изхода k·uX·uY; две синусоиди дават сумата и разликата на честотите си.
- DSB (балансна модулация)
- АМ без носещата – остават само двете странични f0 ± F.
- Фазов детектор
- умножител на два сигнала с еднаква честота: средното на изхода е ∝ cos φ – казва колко са разминати (сърцето на PLL).
- Изправител
- диоди, които пропускат тока в една посока: от променливо прави пулсиращо постоянно, а кондензаторът го изглажда.
- Удвоител на напрежение
- два диода и два кондензатора: единият се зарежда в едната полувълна, другият – в другата; изходът е ≈ 2·Um.
- Пиков (диоден) детектор
- диод + RC: кондензаторът се зарежда до върховете на ВЧ сигнала и следва обвивката – звукът от АМ.
- Ограничител
- диоди (или ценерови диоди), които не пускат напрежението над определено ниво.
- Тригер на Шмит
- компаратор с два прага (хистерезис) – не трепери при шум.
- Суматор
- ОУ с няколко входни резистора към инвертиращия вход: uизх = −Rос(u1/R1 + u2/R2 + …) – смесителният пулт.
- Логаритматор
- диод (или транзистор) в ОВ на ОУ: изходът е пропорционален на ln uвх – сгъстява огромен обхват.
- Компаратор
- ОУ без ОВ: изходът е +Uнас, ако u+ > u−, иначе −Uнас.
- Функционален генератор
- интегратор + тригер на Шмит в кръг: дава едновременно триъгълно и правоъгълно напрежение.
- Смесител
- умножител – дава f1 + f2 и f1 − f2 (междинна честота).
- Суперхетеродин
- приемник, който пренася всяка станция на една междинна честота.
- Логически нива и шумоустойчивост
- области на 0 и 1; запасът между изхода на един елемент и входа на следващия.
- TTL / CMOS
- TTL – многоемитерен вход, И-НЕ; CMOS – P + N транзистор, почти нулева статична мощност.
- Време на закъснение
- tзад.ср = (t01 + t10)/2 – определя бързодействието.
- Фронт (време на нарастване)
- колко време трае смяната от 0 на 1, мерено от 10 % до 90 %; при RC товар t_r ≈ 2,2·RC.
- Товароспособност
- колко входа от същата фамилия може да кара един изход; всеки вход добавя капацитет и забавя фронтовете.
- Двоичен, BCD и код на Грей
- двоичен – всеки бит тежи 2ⁱ; BCD – всяка десетична цифра поотделно с 4 бита; Грей – съседните числа се различават с един бит.
- Допълнителен код
- запис на отрицателните числа: обръщаш битовете и добавяш 1; старшият бит е знакът, а събирането и изваждането стават с един суматор.
- Булева алгебра
- алгебра с две стойности (0 и 1) и три действия – И, ИЛИ, НЕ; с нея се описва и опростява всяка цифрова схема.
- Закони на Де Морган
- черта над И става ИЛИ на чертите и обратно: ‾(x·y) = x̄ + ȳ, ‾(x + y) = x̄·ȳ.
- Функционално пълен базис
- набор от елементи, с който се строи всяка функция: {И, ИЛИ, НЕ}, само {И-НЕ} или само {ИЛИ-НЕ}.
- СДНФ и СКНФ
- формулата, прочетена от таблицата: СДНФ – сума от произведения по единиците, СКНФ – произведение от суми по нулите.
- Минимизация
- същата функция с по-малко елементи и стъпала – по-евтино, по-надеждно и по-бързо; на ръка по законите, с карта на Карно или по Куайн–МакКласки.
- Предавателна характеристика
- Uизх(Uвх), снета бавно: от нея се виждат нивата и прагът; при TTL има четири области, при CMOS е симетрична около Ecc/2.
- Динамична мощност
- CMOS харчи главно при превключване: P = C·E²·f – расте с честотата и с квадрата на захранването.
- ECL и BiCMOS
- ECL – диференциален усилвател без насищане: най-бърза, но гореща; BiCMOS – CMOS вход и биполярен изход.
- Три състояния (3-state)
- изход с трето, високоимпедансно състояние: разрешаващият вход запушва и двата изходни транзистора и изходът се „откача“ от общата шина.
- Таблица на истинност
- стойността на функцията за всеки набор от входове.
- Карта на Карно
- клетки в код на Грей; групи по 2ᵏ единици → минимална ДНФ.
- Състезание (риск)
- фалшив импулс от различни закъснения по пътищата.
- Комбинационна схема
- схема без памет: изходът зависи само от входовете в момента (дешифратори, мултиплексори, суматори, преобразуватели на код).
- Импликанта
- една група в картата на Карно = един член в минималната формула; простата импликанта е група, която не може да стане по-голяма.
- Безразлични състояния (don't care)
- комбинации на входа, които никога не идват (напр. 1010–1111 в BCD); в картата се пишат x и влизат в групите, ако помагат.
- Дешифратор
- n входа → активира един от 2ⁿ изхода.
- Шифратор (приоритетен)
- 2ⁿ входа → n-битов номер на активния; приоритетният при няколко активни дава най-важния и има изход „няма активен вход“.
- Демултиплексор
- един вход към един от 2ⁿ изхода според адреса – дешифратор, на който E е информационният вход.
- Разрешаващ вход E
- „главният ключ“ на схемата: без него изходите са неактивни; с него малките схеми се свързват каскадно в по-големи.
- Динамична индикация
- цифрите на индикатора светват една по една през общи жици, толкова бързо (над ~50 Hz), че окото ги вижда заедно.
- Мултиплексор
- адресът избира кой от 2ⁿ входа отива на изхода.
- Полусуматор и пълен суматор
- полусуматорът събира два бита (S = a⊕b, C = ab); пълният – два бита и преноса отдясно.
- Последователен и паралелен пренос
- последователният минава от разряд на разряд (~2n·tзад, евтино); паралелният смята всички преноси наведнъж от gᵢ = aᵢbᵢ и pᵢ = aᵢ⊕bᵢ (бързо, повече елементи).
- Цифров компаратор
- казва A > B, A = B или A < B; сравнява от старшия разряд – първият различен решава (7485 – 4 бита).
- Преобразувател на код
- комбинационна схема m входа → n изхода, напр. BCD → 7 сегмента или двоичен → Грей.
- Пълен суматор
- S = a⊕b⊕c, пренос C = ab + c(a⊕b).
- Квантуване и ULSB
- стъпалото на АЦП; грешка ±0,5 ULSB.
- Паралелен (flash) АЦП
- 2ᴺ − 1 компаратора сравняват входа с всички прагове наведнъж – термометричен код → шифратор; най-бърз, малко бита.
- SAR АЦП
- претегля по 1 бит на такт от MSB – N такта.
- Двутактно-интегриращ АЦП
- t1 const, t2 ~ Ui; точен, бавен.
- Типове АЦП
- Flash – бърз, малко бита; Σ-Δ – бавен, много бита.
- SNR на АЦП
- ≈ 6N + 1,8 dB.
- Паралелно-последователен АЦП
- груб + фин етап; 30 вместо 255 компаратора за 8 бита.
- Грешки на ЦАП
- нелинейност и немонотонност (≤ ±0,5 ULSB).
- ЦАП със сумиране на токове
- всеки бит пуска ток през R₀, R₀/2, R₀/4… към виртуалната маса на ОУ; проблем – голям разброс на резисторите.
- Време на установяване
- от смяната на кода, докато изходът на ЦАП влезе в ±0,5 ULSB от крайната стойност.
- Двуквадрантен ЦАП
- дава и положително, и отрицателно напрежение – изместен код и компенсиращ ток за числата със знак.
- R-2R матрица
- само два вида резистори; всеки възел дели на 2.
- Диференцираща / интегрираща верига
- RC формирователи на импулси; поведението зависи от τ = RC спрямо дължината на импулса tи.
- Времеконстанта τ = RC
- за време τ кондензаторът през резистор изминава 63 % от пътя до крайното напрежение.
- Мултивибратор
- два елемента с положителна ОВ, които се обръщат един друг; t ≈ 0,7RC за всяко състояние.
- Астабилен / моностабилен
- астабилният мига сам (две временни състояния); моностабилният дава един импулс, когато го пуснеш.
- Таймер 555
- чип с два компаратора (1/3 и 2/3 от захранването), тригер и разряден транзистор – сърцето на мигачи и пищялки.
- Коефициент на запълване D
- каква част от периода изходът е горе: D = tH/T.
- Последователностна схема
- схема с памет: изходът зависи от входовете и от състоянието (какво е било преди); комбинационна логика + тригери.
- Граф на преходите
- кръгчетата са състоянията, стрелките – преходите с условието си; при Мур изходът е в кръгчето, при Мили – на стрелката.
- Съседно кодиране
- кодовете на състоянията са такива, че при всеки преход се сменя един тригер – няма състезания.
- Автомат на Мур / Мили
- Мур – изходът е от състоянието; Мили – от състоянието и входа.
- Тригер
- най-малката памет – 1 бит: две устойчиви състояния, пази последното, докато не му се каже друго.
- RS тригер
- два бутона: S установява (Q = 1), R нулира (Q = 0); R = S = 1 е забранено; от два кръстосани И-НЕ или ИЛИ-НЕ.
- JK тригер
- като RS, но при J = K = 1 се обръща; Qt+1 = J·Q̄ + K̄·Q; само синхронен (по фронт или master-slave).
- Характеристично уравнение
- формулата Qt+1 = f(Qt, входове) – какво ще е състоянието след такта.
- Синхронен тригер по фронт
- гледа входовете само в мига на фронта на такта; master-slave – двустъпален, за да няма състезания.
- D и T тригер
- D копира входа при такт; T се обръща (дели на 2).
- Паралелен регистър
- D тригери с общ такт – записват цяла дума наведнъж (фиксатор, буфер).
- Брояч на Джонсън
- кръгов регистър, в който се връща обърнатият изход: n тригера → 2n състояния.
- m-последователност
- най-дългата поредица на ГПСП – минава през всички 2ⁿ − 1 ненулеви състояния; изглежда случайна.
- Преместващ регистър
- битовете се местят с 1 позиция на такт; S/P преобразуване.
- ГПСП (LFSR)
- регистър с XOR обратна връзка; 2ⁿ − 1 състояния.
- Брояч
- верига от T-тригери; модул N ≤ 2ⁿ.
- Модул на броене
- колко различни числа минава броячът, преди да започне отначало: N ≤ 2ⁿ.
- Съкратен брояч
- брояч с модул K < 2ⁿ – детектор на състояние K го нулира (или при TC се зарежда начално число).
- Делител на честота
- всеки T-тригер дели на 2 – изходът Qᵢ на брояча е с честота f/2ⁱ⁺¹.
- Асинхронен / синхронен брояч
- асинхронният натрупва закъснение n·tQ; синхронният – не.
- Организация на паметта
- 2ᵐ думи по L бита (напр. 64K × 8); адресът се дели на ред и колона, всеки със свой дешифратор; сигнали CE, WE, OE.
- SRAM клетка
- 6T – два кръстосани CMOS инвертора (тригер) + два транзистора за достъп; бърза, недеструктивно четене, без опресняване.
- Плаващ гейт
- изолиран гейт, в който се хващат електрони – пази бита без ток (EPROM, EEPROM, Flash).
- Видове памети
- RAM (SRAM, DRAM), ROM (PROM, EPROM, EEPROM, FLASH), CAM.
- Регенерация на DRAM
- периодично дозареждане на кондензаторите заради утечката.