Skip to content

Речник с ключовите думи ​

Речникът – всички термини от АЦУ на едно място. От всяка тема ключовите ѝ думи водят тук.

Усилвател
взима енергия от захранването и я подава на товара „във формата“ на слабия входен сигнал – като кран, който с малко завъртане управлява голям поток.
Коефициент на усилване K
колко пъти изходът е по-голям от входа: Ku = Uизх/Uвх; в децибели 20·lg Ku – при няколко стъпала се събират.
Децибел (dB)
логаритмична мярка за отношение: ×10 по напрежение = 20 dB, ×100 = 40 dB, ×2 ≈ 6 dB.
Входно / изходно съпротивление
Rвх – колко „тежък“ е усилвателят за източника; Rизх – колко пада изходът под товар. Заедно с Rи и Rт правят делители.
Четириполюсник
кутийка с два входни и два изходни извода – така се гледа на всеки усилвател отвън.
Честотни и фазови изкривявания
различните честоти се усилват различно (АЧХ не е права) или се отместват различно по фаза (ФЧХ).
Ефект на Милер
малкият капацитет база–колектор се „вижда“ от входа (1 + K) пъти по-голям – той реже високите честоти на стъпалото ОЕ.
АЧХ и честотна лента
усилването в зависимост от честотата; лентата е между fн и fв, където K пада с 3 dB.
Нелинейни изкривявания (клирфактор)
нови честоти (хармоници) в изхода; kh = √(U2² + U3² + …)/U1.
Динамичен обхват
D = Uвх.макс/Uвх.мин – между шума и насищането.
Клас на работа
каква част от периода провежда транзисторът: A – 360°, B – 180°, C – по-малко.
КПД
η = Pизх/Pзахр; клас A ≤ 25 %, B ≤ 78,5 %, D > 90 %.
Биполярен транзистор
три слоя (NPN или PNP): малкият ток на базата управлява β пъти по-голям ток на колектора.
MOSFET
полеви транзистор с изолиран гейт: напрежението гейт–сорс (над прага Uпраг) управлява тока на стока, а в гейта не тече ток.
Работна точка
токът и напреженията на транзистора без сигнал („в покой“) – около нея сигналът се люлее.
Товарна права
всички възможни (UКЕ, IК) при дадени Ucc и RК; работната точка е пресечната ѝ точка с характеристиката.
h-параметри
четири числа, които описват транзистора като четириполюсник при малък сигнал: h11 – входно съпротивление, h21 = β – усилване по ток, h22 – изходна проводимост, h12 – обратна връзка.
Стръмност S (gm)
колко mA колекторен ток дава 1 V промяна на входа: за биполярния S = IК/VT, за MOSFET S = k·(uГС − Uпраг).
Дарлингтон
два еднакви транзистора (NPN + NPN): емитерът на първия захранва базата на втория; β ≈ β1·β2, но двоен праг UБЕ (~1,3 V).
Шиклаи (комплементарна двойка)
NPN + PNP, които се държат като един NPN: β ≈ β1·β2, а прагът е като на един транзистор (~0,65 V).
Схема общ емитер
усилва ток и напрежение, обръща фазата на 180°.
Отрицателна обратна връзка
изходът се изважда от входа; K₀в = K/(1 + βK).
Дълбочина на ООВ F
F = 1 + βK – толкова пъти намалява K и се разширява лентата.
Положителна обратна връзка
изходът се връща във фаза и усилва сам себе си – лошо за усилвател (писука), нужно за генератор.
Видове ООВ
по това какво се взима от изхода (напрежение или ток) и как се подава на входа (последователно или паралелно); последователната вдига Rвх, по напрежение сваля Rизх.
Разделителен кондензатор Cр
свързва две стъпала: пропуска променливия сигнал, но спира постоянното напрежение, за да не се развали работната точка на следващото.
Галванична и трансформаторна връзка
директно (усилва и 0 Hz, но с дрейф на нулата) или през трансформатор (тесна лента, тежък, хваща магнитни смущения).
ВЧ и НЧ корекция
малки C и L, които повдигат краищата на АЧХ – напр. кондензатор успоредно на RЕ отслабва ООВ при високите честоти.
Краен усилвател (КУСМ)
„мускулът“ – дава мощност на товара (високоговорител 4–8 Ω, антена 50–75 Ω); тук най-важен е КПД.
Преходни изкривявания
„стъпалото“ на клас B: около нулата и двата транзистора са запушени (всеки иска ~0,6 V), сигналът се накъсва.
Топлинен пробег
транзисторът се загрява → тече повече ток → загрява се още → изгаря; затова диодите на отместването са на радиатора му.
Bootstrap
последователна ПОВ по захранване: кондензатор, който „повдига“ захранването на предкрайното стъпало, за да стигне изходът по-високо.
Двутактно стъпало
два комплементарни транзистора си делят полупериодите; клас AB маха „стъпалото“.
Диференциален усилвател
усилва разликата на двата входа, потиска еднаквото (синфазното) смущение.
CMRR
колко пъти диференциалният сигнал се усилва повече от синфазния: Kd/Ks – „колко добре не чува еднаквия шум“.
Операционен усилвател
готов усилвател в чип с два входа и огромно усилване; с ООВ: инвертиращ −R2/R1, неинвертиращ 1 + R2/R1.
Виртуална маса
при инвертиращия усилвател входът „−“ стои почти на 0 V, макар да не е свързан с масата – ООВ го държи там.
Повторител
неинвертиращ усилвател с K = 1: не усилва, но не товари източника („буфер“).
GBW (усилване × лента)
постоянно за даден ОУ: колкото по-голямо е усилването, толкова по-тясна е лентата; fв = GBW/K.
Скорост на нарастване (slew rate)
най-бързата промяна на изхода на ОУ, V/μs; големи бързи синусоиди стават триъгълници.
Резонансен усилвател
LC контур вместо R; лента f0/Q.
LC кръг
бобина и кондензатор: енергията се прелива между тях с честота f0 = 1/(2π√(LC)) – „люлката“ на радиото.
Качествен фактор Q
колко „чисто“ се люлее кръгът: лентата е f0/Q – по-голям Q = по-тясна, по-избирателна крива.
Избирателност
колко по-силно усилвателят усилва „своята“ станция от съседната, в dB.
Умножител на честота
нелинеен елемент (клас C) прави импулси, богати на хармоници, а кръгът на изхода избира n·f.
Условия на Баркхаузен
βK ≥ 1 и сумарна фаза 0 → схемата генерира.
Мост на Вин
f0 = 1/(2πRC), β = 1/3, нужно K = 3.
Варикап / ГУН
капацитет, управляван с напрежение → честота, управлявана с напрежение.
Генератор
усилвател, който „слуша“ собствения си изход: ПОВ с βK ≥ 1 и фаза 0 – мъничкият шум нараства до чисто трептене.
Колпиц / Хартлей / Клап
рецепти за LC генератор: два кондензатора / бобина с отвод / Колпиц с още един последователен кондензатор (по-стабилна честота).
Кварцов резонатор
огромен Q, честоти fs и fp; много стабилна честота (до 10⁻⁶).
Честотен синтезатор (PLL)
f2 = (N/M)·f1; ГУН се „заключва“ към кварц.
АМ
амплитудата следва сигнала; спектър f0 и f0 ± F.
ЧМ, девиация, индекс
честотата следва сигнала; m = Δfm/F.
Интегратор / диференциатор
C в ОВ – натрупва; C на входа – реагира на промяната.
Аналогов умножител
дава на изхода k·uX·uY; две синусоиди дават сумата и разликата на честотите си.
DSB (балансна модулация)
АМ без носещата – остават само двете странични f0 ± F.
Фазов детектор
умножител на два сигнала с еднаква честота: средното на изхода е ∝ cos φ – казва колко са разминати (сърцето на PLL).
Изправител
диоди, които пропускат тока в една посока: от променливо прави пулсиращо постоянно, а кондензаторът го изглажда.
Удвоител на напрежение
два диода и два кондензатора: единият се зарежда в едната полувълна, другият – в другата; изходът е ≈ 2·Um.
Пиков (диоден) детектор
диод + RC: кондензаторът се зарежда до върховете на ВЧ сигнала и следва обвивката – звукът от АМ.
Ограничител
диоди (или ценерови диоди), които не пускат напрежението над определено ниво.
Тригер на Шмит
компаратор с два прага (хистерезис) – не трепери при шум.
Суматор
ОУ с няколко входни резистора към инвертиращия вход: uизх = −Rос(u1/R1 + u2/R2 + …) – смесителният пулт.
Логаритматор
диод (или транзистор) в ОВ на ОУ: изходът е пропорционален на ln uвх – сгъстява огромен обхват.
Компаратор
ОУ без ОВ: изходът е +Uнас, ако u+ > u−, иначе −Uнас.
Функционален генератор
интегратор + тригер на Шмит в кръг: дава едновременно триъгълно и правоъгълно напрежение.
Смесител
умножител – дава f1 + f2 и f1 − f2 (междинна честота).
Суперхетеродин
приемник, който пренася всяка станция на една междинна честота.
Логически нива и шумоустойчивост
области на 0 и 1; запасът между изхода на един елемент и входа на следващия.
TTL / CMOS
TTL – многоемитерен вход, И-НЕ; CMOS – P + N транзистор, почти нулева статична мощност.
Време на закъснение
tзад.ср = (t01 + t10)/2 – определя бързодействието.
Фронт (време на нарастване)
колко време трае смяната от 0 на 1, мерено от 10 % до 90 %; при RC товар t_r ≈ 2,2·RC.
Товароспособност
колко входа от същата фамилия може да кара един изход; всеки вход добавя капацитет и забавя фронтовете.
Двоичен, BCD и код на Грей
двоичен – всеки бит тежи 2ⁱ; BCD – всяка десетична цифра поотделно с 4 бита; Грей – съседните числа се различават с един бит.
Допълнителен код
запис на отрицателните числа: обръщаш битовете и добавяш 1; старшият бит е знакът, а събирането и изваждането стават с един суматор.
Булева алгебра
алгебра с две стойности (0 и 1) и три действия – И, ИЛИ, НЕ; с нея се описва и опростява всяка цифрова схема.
Закони на Де Морган
черта над И става ИЛИ на чертите и обратно: ‾(x·y) = x̄ + ȳ, ‾(x + y) = x̄·ȳ.
Функционално пълен базис
набор от елементи, с който се строи всяка функция: {И, ИЛИ, НЕ}, само {И-НЕ} или само {ИЛИ-НЕ}.
СДНФ и СКНФ
формулата, прочетена от таблицата: СДНФ – сума от произведения по единиците, СКНФ – произведение от суми по нулите.
Минимизация
същата функция с по-малко елементи и стъпала – по-евтино, по-надеждно и по-бързо; на ръка по законите, с карта на Карно или по Куайн–МакКласки.
Предавателна характеристика
Uизх(Uвх), снета бавно: от нея се виждат нивата и прагът; при TTL има четири области, при CMOS е симетрична около Ecc/2.
Динамична мощност
CMOS харчи главно при превключване: P = C·E²·f – расте с честотата и с квадрата на захранването.
ECL и BiCMOS
ECL – диференциален усилвател без насищане: най-бърза, но гореща; BiCMOS – CMOS вход и биполярен изход.
Три състояния (3-state)
изход с трето, високоимпедансно състояние: разрешаващият вход запушва и двата изходни транзистора и изходът се „откача“ от общата шина.
Таблица на истинност
стойността на функцията за всеки набор от входове.
Карта на Карно
клетки в код на Грей; групи по 2ᵏ единици → минимална ДНФ.
Състезание (риск)
фалшив импулс от различни закъснения по пътищата.
Комбинационна схема
схема без памет: изходът зависи само от входовете в момента (дешифратори, мултиплексори, суматори, преобразуватели на код).
Импликанта
една група в картата на Карно = един член в минималната формула; простата импликанта е група, която не може да стане по-голяма.
Безразлични състояния (don't care)
комбинации на входа, които никога не идват (напр. 1010–1111 в BCD); в картата се пишат x и влизат в групите, ако помагат.
Дешифратор
n входа → активира един от 2ⁿ изхода.
Шифратор (приоритетен)
2ⁿ входа → n-битов номер на активния; приоритетният при няколко активни дава най-важния и има изход „няма активен вход“.
Демултиплексор
един вход към един от 2ⁿ изхода според адреса – дешифратор, на който E е информационният вход.
Разрешаващ вход E
„главният ключ“ на схемата: без него изходите са неактивни; с него малките схеми се свързват каскадно в по-големи.
Динамична индикация
цифрите на индикатора светват една по една през общи жици, толкова бързо (над ~50 Hz), че окото ги вижда заедно.
Мултиплексор
адресът избира кой от 2ⁿ входа отива на изхода.
Полусуматор и пълен суматор
полусуматорът събира два бита (S = a⊕b, C = ab); пълният – два бита и преноса отдясно.
Последователен и паралелен пренос
последователният минава от разряд на разряд (~2n·tзад, евтино); паралелният смята всички преноси наведнъж от gᵢ = aᵢbᵢ и pᵢ = aᵢ⊕bᵢ (бързо, повече елементи).
Цифров компаратор
казва A > B, A = B или A < B; сравнява от старшия разряд – първият различен решава (7485 – 4 бита).
Преобразувател на код
комбинационна схема m входа → n изхода, напр. BCD → 7 сегмента или двоичен → Грей.
Пълен суматор
S = a⊕b⊕c, пренос C = ab + c(a⊕b).
Квантуване и ULSB
стъпалото на АЦП; грешка ±0,5 ULSB.
Паралелен (flash) АЦП
2ᴺ − 1 компаратора сравняват входа с всички прагове наведнъж – термометричен код → шифратор; най-бърз, малко бита.
SAR АЦП
претегля по 1 бит на такт от MSB – N такта.
Двутактно-интегриращ АЦП
t1 const, t2 ~ Ui; точен, бавен.
Типове АЦП
Flash – бърз, малко бита; Σ-Δ – бавен, много бита.
SNR на АЦП
≈ 6N + 1,8 dB.
Паралелно-последователен АЦП
груб + фин етап; 30 вместо 255 компаратора за 8 бита.
Грешки на ЦАП
нелинейност и немонотонност (≤ ±0,5 ULSB).
ЦАП със сумиране на токове
всеки бит пуска ток през R₀, R₀/2, R₀/4… към виртуалната маса на ОУ; проблем – голям разброс на резисторите.
Време на установяване
от смяната на кода, докато изходът на ЦАП влезе в ±0,5 ULSB от крайната стойност.
Двуквадрантен ЦАП
дава и положително, и отрицателно напрежение – изместен код и компенсиращ ток за числата със знак.
R-2R матрица
само два вида резистори; всеки възел дели на 2.
Диференцираща / интегрираща верига
RC формирователи на импулси; поведението зависи от τ = RC спрямо дължината на импулса tи.
Времеконстанта τ = RC
за време τ кондензаторът през резистор изминава 63 % от пътя до крайното напрежение.
Мултивибратор
два елемента с положителна ОВ, които се обръщат един друг; t ≈ 0,7RC за всяко състояние.
Астабилен / моностабилен
астабилният мига сам (две временни състояния); моностабилният дава един импулс, когато го пуснеш.
Таймер 555
чип с два компаратора (1/3 и 2/3 от захранването), тригер и разряден транзистор – сърцето на мигачи и пищялки.
Коефициент на запълване D
каква част от периода изходът е горе: D = tH/T.
Последователностна схема
схема с памет: изходът зависи от входовете и от състоянието (какво е било преди); комбинационна логика + тригери.
Граф на преходите
кръгчетата са състоянията, стрелките – преходите с условието си; при Мур изходът е в кръгчето, при Мили – на стрелката.
Съседно кодиране
кодовете на състоянията са такива, че при всеки преход се сменя един тригер – няма състезания.
Автомат на Мур / Мили
Мур – изходът е от състоянието; Мили – от състоянието и входа.
Тригер
най-малката памет – 1 бит: две устойчиви състояния, пази последното, докато не му се каже друго.
RS тригер
два бутона: S установява (Q = 1), R нулира (Q = 0); R = S = 1 е забранено; от два кръстосани И-НЕ или ИЛИ-НЕ.
JK тригер
като RS, но при J = K = 1 се обръща; Qt+1 = J·Q̄ + K̄·Q; само синхронен (по фронт или master-slave).
Характеристично уравнение
формулата Qt+1 = f(Qt, входове) – какво ще е състоянието след такта.
Синхронен тригер по фронт
гледа входовете само в мига на фронта на такта; master-slave – двустъпален, за да няма състезания.
D и T тригер
D копира входа при такт; T се обръща (дели на 2).
Паралелен регистър
D тригери с общ такт – записват цяла дума наведнъж (фиксатор, буфер).
Брояч на Джонсън
кръгов регистър, в който се връща обърнатият изход: n тригера → 2n състояния.
m-последователност
най-дългата поредица на ГПСП – минава през всички 2ⁿ − 1 ненулеви състояния; изглежда случайна.
Преместващ регистър
битовете се местят с 1 позиция на такт; S/P преобразуване.
ГПСП (LFSR)
регистър с XOR обратна връзка; 2ⁿ − 1 състояния.
Брояч
верига от T-тригери; модул N ≤ 2ⁿ.
Модул на броене
колко различни числа минава броячът, преди да започне отначало: N ≤ 2ⁿ.
Съкратен брояч
брояч с модул K < 2ⁿ – детектор на състояние K го нулира (или при TC се зарежда начално число).
Делител на честота
всеки T-тригер дели на 2 – изходът Qᵢ на брояча е с честота f/2ⁱ⁺¹.
Асинхронен / синхронен брояч
асинхронният натрупва закъснение n·tQ; синхронният – не.
Организация на паметта
2ᵐ думи по L бита (напр. 64K × 8); адресът се дели на ред и колона, всеки със свой дешифратор; сигнали CE, WE, OE.
SRAM клетка
6T – два кръстосани CMOS инвертора (тригер) + два транзистора за достъп; бърза, недеструктивно четене, без опресняване.
Плаващ гейт
изолиран гейт, в който се хващат електрони – пази бита без ток (EPROM, EEPROM, Flash).
Видове памети
RAM (SRAM, DRAM), ROM (PROM, EPROM, EEPROM, FLASH), CAM.
Регенерация на DRAM
периодично дозареждане на кондензаторите заради утечката.